Всичко за носителя на “Златната топка” Лука Модрич

Лука Модрич, Франс Футбол, Златна топка
- СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ -

Хърватският полузащитник на Реал Мадрид Лука Модрич спечели “Златната топка” на “Франс Футбол” за 2018 година – най-високо индивидуално отличия в света на футбола. Така той прекъсна хегемонията на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, които неизменно бяха победители в последните 10 години. Според мнозина наградата на Модрич е незаслужена, според други – няма по-достоен от него. Нека хвърлим един бърз поглед върху кариерата му и всеки сам да си прецени заслужава или не.

“2007 г. Спортният директор на Тотнъм Деймиън Комоли анализирал разликата между „шпорите” и клубовете, които тогава влизали в „голямата четворка”. Той стигнал до простия, но очевиден извод: „Разликата е в процента на успешните подавания в чуждата третина и процентът на владеене на топката в съперниковата половина на терена – там изоставаме много. Единственият начин да запълним тази пропаст е да намерим играчи от принципно друг тип – много по-технични и креативни”.

Комоли говорел за няколко играчи – той даже и не предполагал, че проблемите на отбора му могат да се решат от един футболист, но именно тези му търсения го завели в Загреб, където гледал Лука Модрич. Веднъж видял полузащитника на Динамо, Комоли забравил за цифрите и се влюбил в него.

Много от решенията на Модрич, като последователни пропусквания на топката за заостряне на атаката, дори не влизат в статистиката. От друга страна поредица отигравания с едно докосване, включително и напред, изграждат перспективни нападения на отбора му, а съперниковите полузащитници и защитници дори не могат да стигнат до единоборство с него.

Това е специалността му, макар че и цифрите били забележителни, да има силни скрити отигравания. „Заливаха ме с помия за този трансфер: той е прекалено дребен, прекалено слаб, не вкарва и не прави асистенции. Но Лука беше играчът, от който клубът ни се нуждаеше отчаяно – винаги отворен за пас, с великолепна игра между линиите на полузащитата и защитата на съперника, идеално подава топката преди головия пас. Дори тогава ние смятахме предголовите подавания и затова бяхме уверени, че той ще стане един от най-добрите полузащитници във Висшата лига”, спомня си Комоли.

Драган Стойкович – Пикси, един от най-талантливите югославски играчи в историята, казва за Модрич: „Гледайки играта му, аз видях дребничко момче със светла коса, който във всеки момент взимаше това решение, което бих взел и сам”.

Разбирането за играта на Лука било на уникално ниво. Тотнъм плаща за хърватския халф 16,5 млн. лири – трансферен рекорд, който ще се превърне в сделката на века.

„В разборите преди мач Хари Реднап четеше състава, написан на ръка на малко листче и казваше: „Просто подавайте на Модрич, след това той ще намери Рафа – и ние ще спечелим мача”, спомня си Рафаел ван дер Ваарт. С тази тактика Тотнъм на Реднап играе най-зрелищния футбол във Висшата лига и поне през половината сезон се бори за титлата. За този отбор това е надскачане на възможностите.

Модрич бил най-важният футболист, както за качеството на играта, така и за стила. Хърватинът правел всичко – прокарвал топката напред, създавал положения, придавал баланс в полузащитата, отварял пространство за съотборниците си, използвал пространството, което му създавали те, помагал да се излезе от пресата на съперника. След заминаването на Лука в Мадрид Тотнъм така и не може да му намери заместник. Даже най-близкият аналог и един от уникалните полузащитници на Висшата лига – белгиецът Муса Дембеле – не притежава и половината от тези качества.

Няколко сезона „шпорите” играят просто ужасно. Само милионите голове на Гарет Бейл с далечни удари маскират игровия провал. Без Модрич (играта) и Бейл (маскирането на нейното отсъствие) Андре Вилаш-Боаш бързо губи работата си. Даже следващият треньор, който се утвърждава на поста – Маурисио Почетино, не успява веднага да намери баланса. Първият му се сезон е с много слаб футбол и на аржентинеца се налага напълно да промени игровата система, преди Тотнъм да се върне на това високо ниво. Но дори и сега отборът не играе така стилно.

Модрич не само вършел работата на двама-трима футболисти, но бил и истинска загадка за съперниците. Никой не разбирал как е най-добре да бъде спрян.

„На тренировки беше невъзможно да му вземем топката, – спомня си бившият защитник на „шпорите” Джейми О’Хара. – Той беше дребен, но прасците му бяха железни. Той беше невероятно силен, при това с нисък център на тежестта. Но най-много впечатляваше как работи с топката. Той винаги разбираше накъде да я отиграе, откъде идва съперникът и какво иска да направи той. С това разбиране той винаги създаваше допълнително пространство. Освен това винаги предвиждаше ситуацията на терена с три паса напред. Мозъкът му работеше по-бързо, отколкото на всички останали”.

„Моят най-труден съперник – Лука Модрич. В началото ти се струва, че можеш да го надиграеш заради превъзходството в сила, но той е доста по-силен, отколкото изглежда, при това мозъкът му работи 20 пъти по-бързо, отколкото при нормалните хора”, потвърждава Джонджо Шелви, който в онези години играе срещу Модрич с екипа на Суонзи и Ливърпул.

Именно затова Модрич, независимо от ролята му, прави всеки отбор по-добър. В Реал им трябваше време, за да го осъзнаят, но в момента никой не се съмнява в това. Може би най-ярко важността на хърватина се прояви в последния сезон на Карло Анчелоти. С него отборът показваше най-добър футбол в епохата на Татко Карло и уверено водеше в Примера. Без него пролетният полусезон се провали. Анчелоти беше освободен, а вестник Marca се подиграваше на Модрич-зависимостта с известното заглавие „Какво да се прави, ако Модрич настине?” и отговорът под него: „Паникьосвайте се”.

„Аз никога не правя символични отбори с играчи, които съм тренирал. Вижте само вратарите – Буфон, Ван дер Саар, Касияс, Нойер. Няма как да избера най-добрия. С другите постове също е така, но със сигурност в този символичен отбор ще играе Лука Модрич. Той притежава великолепна техника с разбиране на играта и силно лидерство. Към това бих добавил, че той е и чудесен човек”, обяснява Анчелоти.

С него се съгласява всеки, който е тренирал Модрич. След работата си с хърватския плеймейкър Моуриньо фаворизира схемата 4-2-3-1 и във всеки отбор търси играч, който да натовари с всички задачи и качества на Модрич. Специално заради това той купи Сеск Фабрегас и счупи трансферния рекорд с Пол Погба, но даже с тях новата концепция на Моуриньо не работи така добре.Рафа Бенитес работи с него за малко, но е поразен от разбирането му за играта и общува с Лука повече, отколкото с всеки друг играч. Зинедин Зидан се въодушевява всеки път, когато го питат за хърватския футболист на пресконференциите: „Имам много звезди, но да говоря за Модрич ми е особено приятно. Неговото спокойствие с топката е на невероятно ниво. Той е спокойствие. Той позволява на отбора да играе добре”.

„Модрич не просто е мой приятел. Той е най-добрият полузащитник в света. Без никакво съмнение. Аз специално казвам „не един от най-добрите”, а „най-добрият”. Лука постоянно се развиваше и в момента е в пика на своята бляскава кариера”, уверен е бившият му съотборник и капитан в националния отбор Дарио Сърна.

Даже съперниците му се възхищават искрено. „Модрич е най-добрият играч на Мадрид, Именно той им позволява да играят футбола, който е удобен на целия отбор. Именно той придава баланс на отбора”, казва бившият капитан на Атлетико Габи. Друг полузащитник, който често играе срещу Модрич в дербитата, използва още по-дръзки комплименти. На въпрос, кой – Роналдо, Бейл или Бензема – той би искал да види в Атлетико, ако може да посочи само един, Кике отговаря: „Модрич. Харесва ми как той контролира играта на целия отбор. Винаги се наслаждавам да гледам Модрич”.

Но най-точната характеристика на полузащитника дава треньорът на изминалия сезон в Примера Кике Сетиен (Бетис): „В шахмата Модрич би бил цар, защото е невероятно универсален и разбира играта в дълбочина до най-дребните нюанси. Той контролира полузащитата, доминира във всяка ситуация и притежава мобилността на шахматния цар”.
Модрич не умее да играе лошо

Има стабилни играчи, които не могат да играят под натиск. Има стабилни играчи, които се провалят, когато треньорите им дават прекалено трудни роли. А има и Лука Модрич. Зидан не помни негов слаб мач, той с лекота изпълнява по 2-3 роли и ги събира в една.

По пътя към финала в Шампионската лига през този сезон Модрич играеше контролиращ полузащитник, главен съзидател, пресинг-машина, разрушител на пресата и даже дефанзивен десен полузащитник. Винаги това беше между „отлично” и „гениално”. Всяка нова роля (често заедно с нова позиция) – това е отделен мач в плейофите на Шампионската лига. Тоест почти във всеки важен мач от лигата Лука прави по нещо ново – нужно на Реал в конкретния двубой.

Често това нещо повеждаше отбора и прикриваше тактическите недостатъци на плановете на Зидан. Лука намира тези гениални решения на проблемите самостоятелно. „Аз никога не го претоварвам с инструкции. Просто говоря за два или три малки защитни детайла”, обяснява Зидан.

Преди половин година имаше един показателен момент. След първия 1/8-финал между Реал и Наполи бяха поискали кратък анализ на мача от треньора на Юве Макс Алегри: „Наслаждавах се. Когато гледаш такива мачове винаги можеш да получиш нови идеи, които по-късно да използваш в отбора си. Но в някои епизоди трябва само да гледаш. Да гледаш Лука Модрич. Пресата, тактиката и другите неща, на които сме зациклили, нямат никакво отношение към тези епизоди. Те се състоят от майсторството на играчите. Чиста наслада. Затова винаги е приятно тези играчи да се гледат”.

Алегри уточни, че на първо място говори за епизода в 28-ата минута на мача, в който Лука отначало контролираше темпото на атаката и посоката, а след това избухна с труден пас напред и включване в зоната на опорните полузащитници на съперника. В края на сезона Алегри играе срещу Модрич на финала на ШЛ и никак не е измислил как да го спре. Макс не е виновен, той е един от най-добрите тактически умове на нашето съвремие, просто хърватинът се адаптира към всеки игрови план.

Именно затова обичайно спокойният Зидан веднъж се присмя над хората, които се съмняват в Модрич. Бившият треньор на Реал призна, че не помни нито един слаб мач на Лука и искрено се вълнува от здавомислието на хора, които са гледали такива мачове. Но често Зидан просто не намираше думи, за да опише играта на Модрич, „Това, как той подаде онзи пас с външната част на крака. Това беше просто мм…”, не скри възхищението си французинът на една пресконференция (и вероятно, още хиляди пъти за себе си).

„Лука винаги е така стабилен. Той вижда подаването, което никой, освен него, не вижда. Аз бях свидетел на такива пасове много пъти – и в Тотнъм, и в Реал”, добавя Гарет Бейл.

„Модрич е способен на абсолютно всяка работа, която на теория може да се иска от полузащитника, но най-важният коз в играта му – това е острият пас. Пряко или косвено той винаги разсича защитата на съперника”, възхищава се Анчелоти.

„Вижте колко често Лука отнема топката, той печели 8 от 10 защитни дуела – това го отличава от всички други креативни играчи и го прави наистина универсален полузащитник”, обяснява Франк де Бур.

Треньорът на националния отбор Златко Далич отлично разбира Модрич и в зависимост от съперника му сменяше позицията. Това определя и играта на Хърватия: на световното Модрич игра като опорен халф в 4-2-3-1, като десетка в 4-2-3-1, като полузащитник в 4-3-3 и и хибридна роля от двата последни варианта.

Той играе в почти всяка роля по-добре от 99% от профилираните изпълнители. Полузащитата на Реал е добър пример. Обичайно партньори на Лука са Каземиро (разбивач), Тони Кроос (плеймейкър, който определя темпото на мача) и Иско (човекът, които дава острота). Модрич умее всичко изброено. Той не е супермен – и не може да направи всичко това на момента, но е достатъчно умен, за да определи кое е важно в конкретната ситуация или мач. Той е идеалното тактическо оръжие.

„Мадрид е разбит отбор. Седем играчи атакуват, а Каземиро и високите защитници пазят центъра”, – коментира Шави през януари. – На теория това не трябва да работи, но те имат Модрич – той най-добре от всички отстранява тактическите проблеми”.

Подценяването на Модрич е стара традиция. Хайдук се отказва от него заради скромните габарити, независимо от това че идва в Сплит от близкия Задар. Всички в Далмация са от Хайдук, но треньорите там тогава са търсели други деца – снажни акселерати, които да печелят юношеските дербита с Динамо. В гранда от Загреб го харесват и успяват да го привлекат. Той живее в общежитието зад „Максимир”, след което го настаняват в една от клубните къщи в столицата.

До първия отбор стига след тежък стаж като преотстъпен на Жрински (Мостар) в премиер лигата на Босна и Херцеговина, а след това и в скромния хърватски Интер от Запрешич. Хари Реднап започва да му се доверява истински едва през втората година в Лондон, а през 2013 г. вестник Marca го определя за най-лошия трансфер в Испания през сезона.

Последното заема достойно място в колекцията на най-големите футболни глупости с исторически мащаб – там някъде, заедно с думите на шотландския съдия по делото на Алекс Фъргюсън от 1978 г. Тогава Фърги се съди с президента на Сейнт Мирън заради неправомерно, според него, уволнение. Съдът отхвърля иска на освободения треньор с мотива, че Фъргюсън „няма никакъв талант за каквато и да е управленска дейност”.

Всичко се променя. Светът най-сетне стана готов да признае гения на Модрич. На това световно Лука направи всичко, което прави обикновено. Водеше отбора си напред от първата до последната секунда на турнира и го изведе до исторически финал. Сребърните медали и наградата за играч на мондиала са израз на това спечелено на терена, трибуните и в ложите признание.

За пример да използваме сухата статистика от тежкия ¼-финал с Русия, който бе спечелен след изпълнение на дузпи. 140 докосвания, 112 паса (87% точни), 18 дълги подавания (16 точни), 8 финта, 4 паса под преса, 4 спечелени нарушения, 4 точни центрирания, 3 удара и асистенция. Даже цифрите показват, че Лука Модрич изигра изключително силен мач. Макар че те само отчасти показват таланта му. Полузащитникът взе разбития от руската преса обор преди почивката и го слепи сам до края на мача. На това са способни само великите. Представянето на Модрич срещу Русия може да се опише само като велико. Може би това е и най-добрата оценка за играта му на Мондиала. След чудесният сезон с Реал (Мадрид) може би той е фаворит и за спечелването на „Златната топка” в края на годината. В колонката си за The Independent Франк де Бур написа, че Модрич е най-добрият полузащитник на това поколение световни футболни звезди.

Полузащитникът на Гранада Хави Маркес кръсти сина си Модрич – наистина, след това той поясни, че това е съвпадение. Неговата жена просто харесала името Модрич, „въпреки че и Модрич е добър човек и играч”. Треньори на съперниковите отбори го молят за фланелката след мач – именно така постъпи Кике Сетиен през миналия сезон. След фурора в Русия това стори и треньорът на Хърватия Златко Далич. Той облече червено-белия шахматен екип с номер 10 в открития автобус по време на триумфалното посрещане в родината. В деня след финала повече от половин милион души се стекоха по улиците на Загреб от летището до препълнения с народ централен столичен площад „Бан Йелачич”, за да посрещнат отбора, който донесе най-големия спортен успех в историята на страната.

С играта и поведението си на и извън терена Лука Модрич спечели сърцата на всички свои съотборници, на цялата нация и на безброй почитатели на играта по целия свят. Даже най-неприятният епизод от мондиала – пропусната дузпа срещу Дания, дойде след пас, на който е способен само Модрич, а преди серията от наказателни удари за определяне на победителя в двубоя Ракитич казва на събрания в кръг отбор: „Лука ни е спасявал толкова много пъти, а сега е наш ред да спасим него”.

Емоциите от отминалото световно утихват. Бронзовата Хърватия бе надмината от сребърната. Бобан, Шукер и Просинечки могат да са доволни. Тяхната щафета бе предадена успешно в преходните 15 години от поколението на Нико Ковач и Дарио Сърно, а онази победа с 3:2 на „Уембли” срещу Англия през 2006 г. загатна за огромната класа на следващата генерация – начело с Модрич, Едуардо и Чорлука. Тежката контузия спря полета на бразилския хърватин, но неговите връстници и плеядата нови звезди сбъднаха футболната си мечта и се качиха на футболния Олимп. Техният лидер се нарежда до най-големите спортни звезди на Хърватия, до фигурите от бронзовия отбор, до Дражен Петрович, Горан Иванишевич и фамилията Костелич.

В неговата история има война, тежко детство, смърт на близки хора, недоверие и подценяване, истински и измислени скандали, но и супер комбинация от огромен талант и силно желание да се труди и играе футбол на най-високо ниво. Основната задача на хърватската федерация е сега да го убеди да не се откаже от националния отбор, а на босовете на Реал (Мадрид) да обновят тима около него, защото така те ще са по-близо до кота 14. Ако спечели още една Шампионска лига Модрич ще се изравни с легенди като Ди Стефано (Реал) и Малдини (Милан), които имат по пет трофея и то с един отбор.

Лука Модрич показа на целия свят, че величието няма нужда от излишен шум – достатъчна е само световна класа, а той отдавна е един от нейните съвременни символи.”

- СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ -