Разкошът от човешкото общуване

Разкошът от човешкото общуване
- СПОДЕЛИ С ПРИЯТЕЛИ -

Единствения истински разкош е разкошът от човешкото общуване! Екзюпери

Едни от първите изследователи на генезиса на общуването са английския психолог Джон Боуби, французина Рене Спитс, австрийката Ана Фройд и други европейски психолози. Според тях дефицитът на общуването в ранна възраст се отразява фатално върху по-нататъшната съдба на индивида, като поражда агресивност и духовна опустошеност.

През 50-те години в САЩ се провеждат множество изследвания на контактите с деца през различните етапи от детството. Тези проучвания провеждащи се в рамките на теорията за „социално научаване“ са повлияни в трактовката от развитието на бихевиоризма и формулирания от него закон „стимул-реакция“.

Значително внимание на проблема за общуването и неговия генезис отделят и руски автори като Игор Кон, Паригин, Галина Андреева, Мухина, Кеган, Ломов и други.

Характерно е, че проблема за общуването се интерпретира по толкова начина, колкото изследователи има.

Какво е общуване?

Общуването е форма на взаимодействие между хората в тяхната дейност. Като размяна на съобщения, в които се съдържат резултатите от отразяването на действителността от хората. Общуването е неделима част от нашето социално битие и средство за формиране и функциониране на нашето индивидуално и обществено съзнание. С помощта на общуването се организира целесъобразно взаимодействие на хората със съвременната дейност, предаването на опита и възникването и задоволяването на духовните потребности.



Под общуване разбираме взаимодействие между двама или повече души насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношенията между тях и постигане на общ резултат.

Общуването не е само въздействие, а взаимодействие, което се осъществява между хора всеки от които е носител на активност и предполага такава в своите партньори.

За нас при общуването освен взаимната насоченост при действията на хората важна негова характеристика е, че всеки негов участник е активен т.е. субект. Активността се състои в това, че при общуването въздейства върху събеседника си, той възприема неговите въздействия и отговаря на тях. Характерната особеност на общуването се изразява в това, че всеки един от участниците влиза в него като личност, а не като физическо тяло.

При малките деца общуването е тясно преплетено с играта, с изследването на предметите, рисуването и другите видове дейности. Детето е заето със своя събеседник като често отклонява вниманието си, но даже кратките епизоди на общуване не са разпокъсани фрагменти, а цялостна активност със своеобразна форма на съществуване.