Формирането на вътрешния свят на човека според много изследователи е неразривно свързано с общуването. Според Виготски всички висши психични функции на човека се формират, като външни тоест в реализацията, на които участва не един, а минимум два субекта. Постепенно те стават вътрешни, като се превръщат от „интерпсихични“ в „интрапсихични“.
Лисина обобщава като доказателство „Маугли“. Именно това доказва, че при децата расли в изолация от обществото се разкрива дълбоко и безвъзвратно недоразвитие.
- Явлението „Хоспитализъм“ при децата където липсват родители. Рене Спиц 1946 г. описва особеното невротично поведение на такива деца, наричайки го „Aнаклитична депресия“ симптомите на които са тъга, затвореност, агресивност и други.
- Резултати от изследванията посветени на влиянието на общуването върху психичното развитие на детето:
- Общуването с възрастните влияе върху развитието на децата през всички етапи на ранното и предучилищно детство. С възрастта на детето ролята на общуването не се усилва или намалява, а става все по-сложна и се задълбочава.
- Основното положително влияние на общуването се състои в неговата способност да ускорява психичното развитие на детето.
- Общуването позволява на децата да преодолеят неблагоприятни ситуации.
- Влиянието на общуването може да способства за коригиране на дефектите, възникнали у деца вследствие на неправилното им възпитание.
За най-малките деца общуването с възрастните е богат източник на разнообразни действия върху различни органи на чувствата на детето – зрение и слух, осезание и обоняние. Децата често получават задачи изискващи от тях овладяване на нови умения, знания и способности. В общуването с възрастните детето черпи и енергия за решаване на стоящите пред него задачи. Основа за това са подкрепата, мненията и оценките на възрастния.
Анализ доказва спецификата на междуличностното общуване на детето с отделните членове на семейството:
- С майката детето общува значително повече, като споделя най-много с нея своите впечатления. Най-много капризи детето проявява пред майката.
- С бащата децата общуват по-малко отколкото с майката. Склонни са да споделят впечатленията си , но капризничат значително малко.
- Бабите и дядовците проявяват свръх опека, свързана с безопасността на децата. Характерно е, че децата капризничат много повече пред тях и почти не ги слушат.
