15 годишно момиче дава геометрична задача на Алберт Айнщайн

Айнщайн

Когато говорим за гении или въобще за физика, първото име което изплува в съзнанието ни е това на Алберт Айнщайн. Побеляла и рошава коса, мустак, захапал лула, сериозен или с широко изплезен език и проницателен поглед това е нашата асоциация за определението “гениален учен“.

В последно време Айнщайн стана и доста известен в интернет пространството с цитати под които стои неговата снимка и се предполага, че са негови, а всъщност той никога не ги е изричал. Цитати от вида на – “не съдете рибата по способността й да се катери по дърво”, или цитата “човешката глупост и Вселената са безгранични, но за второто не съм сигурен”. Те са плод на нечие въображение и въпреки, че ни харесва как звучат, това не са думи на великия учен. Ще си позволя да цитирам Айнщайн – “Не всичко, което четете в интернет и ми се приписва е казано от мен“. Нека оставим шегата настрана и да ви разкажа една истинска история.

Айнщайн става световно известен с публикуването на специалната теория на относителността, а по-късно и на общата теория на относителността, които променят физиката из основи, нещо което не се е случвало от времето на Исак Нютон. Той печели Нобелова награда по физика за теорията си за външния фотоефект, но не и за теорията си за относителността (голям пропуск от страна на комитета отговорен за връчването на наградата).

Айнащйн получава и стотици писма по пощата, както от фенове, така и често от деца. Дори в едно писмо малко момиченце го съветва да отиде на фризьор и да си оправи косата. През май 1952 година, вече 73 годишният Айнщайн отделя малко от времето си за да отговори на 15 годишната Йоана Манкевиц, която го моли за помощ по геометрия. Бащата на Йоана е известен в Холивуд. Той работи заедно с Орсън Уелс по създаването на класиката “Гражданинът Кейн“. Тя пише на физика, че осъзнава колко зает е учения, но когато прочете задачата сам щял да разбере, всъщност колко трудна е тя.

Задачата е следната: Колко е дълга отсечката, която се образува от тангентата прекарана към две допирателни окръжности с радиуси 8 инча и 2 инча.

Айнщайн изпраща кратък отговор, които предизвиква широката публика. Възможно ли е най-големият ум на планетата да не може да се справи с проста геометрична задача?

Публикация в Ню Йорк Таймс с отговора на Алберт Айнщайн

Отговорът на Айнщайн е написан върху гърба на писмото на Йоана.
Зъболекар от Лос Анжелис на име Леон Бенкоф се прочува по това време, като критикува отговора на Айнщайн. Айнщайн показва как да се построи тангента в общия случай, но не намира отговора. Бенкоф става известен с това, че намира “грешка“ в решението на физика. Вестник Мирър, дори има подзаглавие “ Айнщайн не може да се справи с математиката и въпреки всичко имa Нобелова награда“.

Айнщайн се проваля като учител по геометрия

Нека се опитаме да решим задачата. На чертежа са показани двете окръжности с радиуси R1 и R3, а с R2 е означен радиуса на концентрична окръжност, която е разликата от радиусите на двете допирателни окръжности. Тъй като радиусите към съответните допирни точки от тангентата са перпендикулярни на нея, а отсечката която остава от разликата на R1 и R2 е точно колкото е радиуса R3. Оттук следва, че фигурата е правоъгълник, а отсечката начертана с пунктир е равна на търсената отсечка. Ако я отбележим с “х“, тогава можем да използваме така омразната на много хора Питагорова теорема.

Йоана Манкевиц показва писмото от Айнщайн

Провал ли е отговорът на Алберт Айнщайн или не?

Аз смятам, че е повече от наивно да се предполага, че Айнщайн не се е справил с проста задача или, че не се е представил добре като учител. Някои хора дори стигат дотам да предположат, че поради напредналата си възраст не е могъл да вникне в проблема. Айнщайн дава “рецепта“ или по-скоро малко подсказване на момичето. Той не иска да й даде отговор наготово, а очаква от нея да се потруди малко сама и да довърши задачата. Това е пример за добър учител, който кара децата да мислят, а не просто да им дава решения.

Йоана не може да разбере отговора на физика, а популярността, която получава в пресата й носи само негативи в училище. Три години по-късно Алберт Айнщайн почива от аневризма на аортата.

Накрая ще спомена един отговор на Айнщайн до ученичката Барбара Уилсън.
“Не се тревожи за трудностите, които имаш с математиката. Аз мога да те уверя, че моите проблеми са дори доста по-големи.“